Как е пълното Ви име?
Винсънт Уолш
Женен ли сте?
Не
Откъде сте?
Аз съм от красивия и изпълнен с живот град Корк, Ирландия.
Какво Ви накара да се преместите в България?
След като в продължение на много години посещавах и се радвах на чудесата на България, най-сетне реших да предприема решителната крачка и да остана трайно, тъй като част от нея бе пленила сърцето ми.
От колко време живеете тук?
Живея тук, в София, вече година и 8 месеца.
Харесва ли Ви да живеете тук? Ако е така, какво Ви харесва най-много и какво не Ви харесва?
Намирам живота тук за невероятно преживяване, изпълнено с малки изненади и предизвикателства всеки ден.
Това, което най-много ми харесва в живота в София, е лекотата, с която мога да стигна до планините и да се впусна в релаксиращ поход като начало на деня, без това да ми отнема цял ден. Също така многобройните БЕЗПЛАТНИ пешеходни обиколки из града са възможност за кратко време да науча много за историята, културата (която има някои прилики с ирландската култура) и кухнята на София (и България). Намирам, че мнозинството от хората в града са много приятелски настроени и отзивчиви, а младежта на града го поддържа жизнерадостен, отворен и прогресивен.
Това, което не ми харесва от живота тук, предполагам е замърсяването и гъстотата на трафика при положение, че в града има доста прилична система за обществен транспорт. Също така понякога ме разочарова гледната точка на някои хора спрямо това да се грижат за заобикалящата ги среда и да се поддържат парковете и зелените зони в добро използваемо състояние. Като цяло обаче повечето хора се стремят да направят България по-добра и виждам как тя става все по-силна.
Къде работите?
Работя в Езиков център в центъра на София, наречен „Excellence“
Харесва ли Ви мястото, където работите?
Да, много.
Защо избрахте да преподавате?
Мисля, че всъщност преподаването избра мен, тъй като е нещо, с което съм се занимавал с него неофициално в продължение на много години допреди 2 години.
Какъв опит имате?
През последните две години придобих голям опит в преподаването в класна стая и в областта на неформалното обучение, за да надградя многогодишния си опит в това да помагам на чуждестранните студенти да подобрят езиковите си и житейски умения по време на работата ми в университета
Кои аспекти на преподаването Ви харесват най-много?
Наистина се радвам на вълнението и ангажираността на учениците, които искат да учат; също така ми харесва, когато мога да се поуча от тях и техния подход към решаването на проблемите, с които се сблъскват.
Смятате ли, че преподаването е възнаграждаващо?
Да. Усещането всеки път, когато един студент показва своята страст и ентусиазъм поради това, че разбира и вижда напредъка си, е много възнаграждаващо, тъй като осъзнаваш, че това, което правиш, е от значение и е за добро.
Бихте ли препоръчали препродаването като професия?
Преподаването не е за всекиго. То изисква много усилия и ангажираност. Това ще се стори идеалната професия на онези, които изпитват страст от това да помагат на другите да реализират потенциала си, които са готови да посрещнат предизвикателствата пред тях и да отделят време да обясняват дребните подробности.
Опишете историята на Вашия живот с Ваши собствени думи:
Роден съм в Корк, Ирландия и израснах в малък жилищен комплекс в покрайнините на града, заобиколен от полета от едната страна и от по-голям квартал, от другата. В училище участвах в Келтската атлетична асоциация по ирландски хокей футбол. Също така се научих да свиря на ирландска флейта – традиционен ирландски инструмент, на който и до днес свиря като част от ирландска музикална група тук в София.
Детството ми беше изпълнено с приключения и въображение в полетата срещу къщата ми, където се катерех по дърветата, строях крепости, спортувах и след училище, заедно с приятелите си, се изгубвах в игри докато навън не се стъмнеше и родителите ни не ни извикаха у дома.
Посещавах средното училище „Терънс Максуийни“, като продължавах да развивам страстта си към музиката и започнах да заучавам мелодии просто по слух. Интересувах се и от много други теми, особено от френски език и математика, и останах много активен и в дейностите на открито.
През лятото посещавах, а по-късно бях и ръководител в местните летните спортни програми, като ходех на множество екскурзии и се грижех за по-малките деца и създавах игри. Любимият ми спомен от младостта е, когато отивахме на лагер в графство Кери край морето и се събуждахме рано, за да отидем да търсим раци и други морски същества по плажа и да създадем свое собствено приключение, както правият всички деца.
След като завърших училище, работих в продължение на една година, преди да замина да уча в университета, където се обучавах първо в Института по технологии в Дънлок, където получих магистърска степен по машиностроене, а след това и в университета Ълстър в Джорданстаун, близо до Белфаст. Тук бях част от университетския екип, грижещ се за студентите по програма „Еразъм“ и за заниманията по ирландска музика и свирене на ирландска свирка, както и за тяхното обучение и съдействие при развиването на уменията им по английския език. Също така бях част от екипа, отговарящ за преустройството на международното университетско общество, което промени името си на Общество „Единен свят“, и привличането на местни и международни студенти, ангажирани и активни помежду си чрез различни дейности и събития, и това пожъна голям успех. След като завърших университета в Белфаст, вниманието ми се отклони леко в друга посока и прекарах известно време в пътуване, изминавайки 300 км в южната част на Франция през 2014 г. по част от пътят към Сантяго, по-известен като Ел Камино, а след това и в други части на Европа. Това е едно от най-добрите преживявания в моя живот досега, което сложи начало на афинитета ми към България. На следващата година отново реших да предприема пътуване, съчетано с работа, като този път то беше с продължителност от 9 месеца и ме заведе на много места, включително и в България, където прекарах 3-4 месеца преподавайки английски език, докато обикалях из страната. Неизбежно се връщах у дома за известно време, но призивът да се върне означаваше, че няма да мине дълго преди да се върна и да продължа с новооткритата си кариера в преподаването. Откакто през август 2016 г. се преместих за постоянно в България, създадох някои страхотни приятелства и спомени и имах прекрасни възможности да се развивам в личен план, както и да подкрепям другите в тяхното развитие. Миналото лято имах късмета да прекарам три месеца, работейки в летен езиков лагер LuckyKids и открих, че е много възнаграждаващо, тъй като срещнах много прекрасни и талантливи деца, изгарящи от желание да учат английски език и видях как надграждаха нивата си толкова бързо, знаейки, че аз също съм допринесъл за това тяхно постижение.
Понастоящем продължавам образованието си, насочено към неформалния вид образование и обучение, като участвах в 2 програми „Еразмус+“ на тези теми, използвайки обстановката на открито като инструмент и ще участвам в третото си такова обучение в края на месец май, което ще ми позволи да използвам по-добре уменията си в преподаването, което означава по-добра подкрепа и подготовка за онези, на които преподавам.
