Предимства и недостатъци
Кога да изпратим детето си в единия и кога в другия
Застанала съм на паркинга пред стадион Васил Левски и не, не съм футболен фен. Аз съм част от екипа на един прекрасен детски лагер. Още е рано. Дотук на площадката са дошли само шофьорът на буса, ръководителката на лагера /която е винаги тук/ и аз. Топло лятно утро.
Децата ще се появят всеки момент. Това са моментите, които харесвам много. Те идват с леко притеснение и стоят близо край родителите си или точно обратното идват и се хвърлят да прегръщат познати преподаватели и аниматори, приятели от предишната смяна или от предходното лято. Очите им са изпълнени с радостно очакване.
Дотук картината ви е позната, нали така?
Имала съм и други сутрини. Идвам на паркинга, вали дъжд, шофьорът на буса и ръководителката са там /тя винаги е там/. Леко хладно и ветровито, започва да вали дъжд. Децата пристигат едно по едно или на групи. В един джип обаче седи едно момченце, около седем годишно.
Не се помръдва, а огромните му очи едва задържат сълзите, готови да се търкулнат всеки момент. Поглеждам към седалката на шофьора, там няма никой. Обръщам се на наляво, надясно – не виждам родител. Едва след три-четири минути пристига една запъхтяна майка, която току-що е била при ръководителя на лагера /явно за да предаде джобни пари и документи/.
Тя отваря вратата и с висок глас командва детето да излезе, защото “ще закъснее да се качи в автобуса и ще вземат всички предни седалки”. Вглеждам се в лицето на детето. То е все така уплашено и вече съм почти сигурна, че една сълза се отронва. То слиза и с възможно най-бавната скорост тръгва към весело подвикващата тълпа деца, родители, учители. Нежеланието му е като тежък куфар, който не иска да носи.
Ето в тези моменти си мисля, че може би, може би, едно “Здравей, ти как се казваш?” може да разсее отчаянието в тези детски очи. Докато крача към тъжното дете, си мисля дали изобщо си заслужава това дете да изживее такъв опит, след като ще бъде нещастно и всяка вечер ще звъни по телефона на родителите си с плач.
Не, стоп! Това не е нашия лагер ЛъкиКидс!
Нашите деца идват с усмихнати лица, радостно сърце и спокойна увереност, че нещо хубаво ще се случи.
Към момента, многообразието от детски летни лагери е доста голямо. Техните реклами са навсякъде и да се спрем на някой е доста труден избор. На нас, родителите ни се иска детето ни да прекара най-незабравимото лято, да бъде в приятелска среда и да се справя самостоятелно, по възможност да научи нещо или да преговори наученото, или пък – не, да спортува, но по възможност много, за да се измори и да тренира за здраве. Или пък просто да е някъде другаде, а не да стои по цял ден пред компютъра, таблета, телефона и да играе в мрежата, за да “бъде с приятели”, виртуално. Тази действителност за нас е ужасна и въпреки, че децата много често не могат да се откъснат от нея, детският лагер е една много добра алтернатива.
Лично аз винаги съм била привърженик на детските лагери, не защото работя там, не ме разбирайте погрешно. Просто лагерът е благоприятна среда за малчуганите и тинейджърите да бъдат предизвикани извън зоната си на комфорт, да станат изследователи, проучватели, творци. Често родители идват отчаяни при нас и когато ни дават инструкции, казват “Моля ви, само да не е на таблета, нека да спортува, да бъде сред природата, да научава!”
Много ми се иска да дам гаранция на тези родители и да им обясня, че децата им не са “повредени” и няма нищо лошо в това, че са компютър гигове, те са дигитално поколение. Обаче благоразумно си оставям аргументите за моя лична употреба.
Аз съм привърженик на двете: Природата с главно “П” и технологията с главно “Т”. Според мен двете биха могли чудесно да се съвместят и да доведат хората до едно ново ниво на съществуване. Като само искам да уточня, че всяко нещо в умерени количества е добро за нас.
Ето защо, когато размишлявам върху избора, който да препоръчам на нашите родители за обикновен лагер или езиков лагер, мога само да напиша следното:
“Скъпи родители, вие взимате важното Решение за вашите деца в момента. Вие сте тяхната пътеводна навигация и карта. Те нямат друг жив пример освен вас, въпреки непрестанния си достъп до електронни устройства. Те са начетени, добре осведомени, жадни за повече знания – информационното поколение. Няма начин да го спрем в неговия стремеж за повече и по-разнообразна информация. Това е линията на прогреса и всеки, който е извън нея, изостава.
Извън темата за прогреса, ясно е, че ви се иска да намерите най-добрата възможност, нали така?! Не е така лесно обаче, както изглежда на пръв поглед. Вие, родителите, много често искате за децата това, което вие разбирате като добро и интересно за тях. Обаче внимание! Малката Мими или тинейджърът Стефан, може би, само може би, имат съвсем различен поглед върху нещата.
Силно препоръчвам, да минете през интереса на детето, когато избирате лагер, както и да говорите с него по темата. Това ще ви спести много битки, предварително, преди още да са загубени!”
Едва наскоро една приятелка ми каза, че се чувства като човек със специални потребности в страната, в която е, защото просто не знае езика им и обикновено не може да разговаря с никого! Много фрустриращо преживяване, сподели тя!!
Може би вашата цел е детето да стане гражданин на света. Защото езикът дава познанието, ценностите и историята, вярванията на своя народ. Езикът обикновено е ключът към едно общество и сферите му на труд, познания и култура.
Може би целта ви е съвсем друга – да отдалечите детето от градската действителност, да му демонстрирате, че има и други красиви и интересни места и дейности, които са не по-малко забавни. Да го отпратите обратно там, където то всъщност принадлежи – сред Природата!
В първия и втория случай, вида на детския лагер е необходимо да бъде съобразен!
Един обикновен лагер може да бъде много привлекателен с дейностите си – алпинизъм, катерене, ски, джудо, ветроходство, рафтинг или сърфиране /разбира се в истинско море с истински сърф/. Това е мястото за пълен релакс и изключване от нашето забързано електронно ежедневие, далече сред свежия въздух, здравословната храна и целодневния достъп до кислород.
Да, някои от нас, особено в големия град, дишат въглероден двуокис в количества, затова когато децата се озоват на екологично чисти места имат огромен апетит и си лягат рано, здравословно изморени. Нищо не може да е толкова сладко, както храната изядена по време на пикник, след като е била изпечена на огнището, дори това да е само един картоф. Вкусът на този вид приключения е като отдавна забравения мирис на огън, който пращи примамливо в огнището. За много от нашите деца той вече е екзотика!
Можете да изберете този вид, скаутски или спортен лагер и съм сигурна, че няма да съжалявате.
Аз лично не виждам недостатъци в такива приключенски лагери. Те дават ключ към здравословен начин на живот, дисциплина, сила и издръжливост!
Разбирам и другия вид родители, които искат детето им да учи и да бъде най-успешното в училище! Да може да говори езика /стига само е писало и спрягало глаголи, а да не може една дума да обели/.
Езиковият лагер може да бъде една магична комбинация от двата типа. Той може да даде свободата и здравето, които осигурява обикновения лагер и в същото време да донесе ново познание, нов интерес в живота на малучгана или поотрасналия тинейджър.
Езикови лагери като ЛъкиКидс са силно препоръчителни поради уникалната комбинация от образователна и занимателно-развлекателна част сред Природата. Има още нещо, което е специфично за нашия лагер. Той дава емоционално-стойностно образование, чрез което децата доизграждат своята ценностна система, отработвят я постепенно чрез ежедневни дейности по време на лагерния живот. И нашата най-голяма гордост – прилагат я по време на своя живот по-нататък, в училиище или в приятелско обкръжение!
В обобщение, когато детето посещава ОБИКНОВЕН ЛАГЕР, то получава:
- Здраве
- Правилни навици за своето ежедневие
- Приятели – временни или за цял живот
- Спортни умения, свързани с практикувания спорт по време на лагера
- Незабравимо лято сред Природата
- Умения за оцеляване в природна среда и като самостоятелни личности
- Ценностна система, която практикуватв лагера и след това в своя живот
- Умения за общуване
- Умения за себеизява
- Екологично възпитание
- Дисциплина и спазване на правила
Когато детето посещава ЕЗИКОВ ЛАГЕР, то получава:
- Здраве
- Правилни навици за своето ежедневие
- Приятели – временни или за цял живот
- Спортни умения, свързани с практикуван спорт
- Незабравимо лято сред Природата
- Ценностна система, която практикува в лагера и след това в своя живот
- Екологично възпитание
- Дисциплина и спазване на правила
- Умения за общуване
- Умения за себеизява
- Езикови говорни умения
- Езикови писмени умения
- Достъп до чуждоезиковата култура
- Практикуване на езика в мултикултурна среда
- Среща с хора носители на езика, които са негови водачи
В заключение, мога да кажа, че няма точен отговор за вида на лагера, който детето да посещава. Всяко едно дете е уникално като личност и заедно със своите родители, може да бъде насочено, подкрепяно и реализирано в своя избор!