Процесът четене сам по себе си е декодиране на писмени знаци (букви) и възприемането на смисъла и значението, заложени в комбинацията от тези знаци (текст). Уменията за четене се придобиват посредством практика в училище и у дома.
Когато говорим за четене на чужд език, е добре първо да погледнем реално на ситуацията – чете ли нашето дете на роден език? Как чете – има ли затруднения? Има ли нашето дете изградени навици за четене?
Какъв е методът, който нашето дете предпочита да използва за придобиване на нова информация – чете, слуша или гледа (респективно каква памет е развита по-добре)?
Четенето само по себе си е процес, който не спира през целия ни живот
За това изграждането на навици за четене е първостепенната дейност (дори и да не сме любители на четенето на книги), върху която един родител трябва да се концентрира. Впоследствие детето само ще търси нови знания чрез този метод – четене.
В ранна детска възраст (1-5 г.) децата се учат, че в книгата има интересни истории, случки, картинки, които могат да задоволят любопитството им за света изобщо.В предучилищна възраст децата за първи път се срещат с т.нар. код буквите, които оформят думи със конкретно съдържание. Това е съвсем ново приключение за тях.
В ранна-училищна възраст децата усвояват умението да възпроизвеждат кода. Това само по себе си е голямо предизвикателство.Чак на 10-11 години децата започват да добиват нови знания в различни области чрез разкодирането на текстове (в учебници или книги). Обикновено тогава стартира и обучението по чужд език според нашата образователна система.
Ако следваме тази логика, обаче изпускаме възможността четенето на чужд език да се развива успоредно с усвояването на самия процес „четене“ изобщо. Четенето се развива успоредно с писането – тези два процеса взаимно си помагат. Не бива да изключваме единия за сметка на другия от дейностите на нашите деца.
Ние в ЛъкиКидс препоръчваме четенето на чужд език да бъде свързано с четенето на майчиния и процесът да стартира по едно и също време (не по-късно от предучилищна/училищна възраст). Как се отразява това?
Детето няма да прави разлика дали чете на български или наанглийски – за него няма да има никакво значение на какъв език е написана книгата, защото то ще може да разчита и двата кода. С добавянето на всеки нов език към набора от знания на детето, ние му даваме още един, и още един, и още един код, с който то да борави – освен, че разширяваме мирогледа му, му даваме достъп и до повече знания.
Но от първостепенна важност си остава приучаването на детето към любов към четенето и изграждане на навици за четене, независимо от употребявания за целта език. Без тези два компонента, четенето на чужд език би било доста трудно за когото и да било.
Други важни елементи на четенето, независимо на какъв език се извършва то са:
- Четене с разбиране – до колко детето разбира текстът, който е прочело? Ако не успява да вникне в основния смисъл на текста, а просто повтаря комбинации от звуци наум или на глас, то дейността четене губи смисъл.
- Фокус в дейността, с цел усвояване на възможно най-много информация: ако детето често се разсейва и пропуска цели изречения/абзаци (а понякога и само една дума), то информацията, която ще усвои може да бъде често неточна, некоректна и/или непълна.
- Умението за справяне с нови термини – някои изследвания твърдят, че когато четем и се сблъскаме с ново понятие/термин, умът ни спира да възприема информацията след този нов термин. Поради тази причина е необходимо да усвоим първо значението на конкретната непозната дума/израз, да прочетем отново изречението, в което се е появила тя, вече с ясното разбиране и за нейното значение и чак тогава да продължим напред.
Когато четем на чужд език е много вероятно да ни се случи да не разбираме конкретна дума в изречението. За това е важно да създадем навик в детето, то само да проверява какво е значението й.
Това е възможно с напредване на възрастта. На по-мъничките деца, ние сме тези, които обясняват и дават изображение на думата. Или при по-малките деца – ние сме „живия“ речник.
В международен лагер ЛъкиКидс насърчаваме четенето на децата както по време на лагера, така и след него. При по-малките лагерници, учителите отделят време да обясняват смисъла и значението на всяка непозната дума.
Четенето често е колективен процес и под формата на игра. Затвърждаването на четенето се случва чрез писане. При още по-малките деца, един от най-успешните методи за приучаване към четене са аудио книгите – при тях имаш картинно изображение на текста, текстът, който е изписан с код (букви) и чуваш възпроизвеждането на този код, докато по картинката се ориентираш за неговото значение.
Как протича процесът на четене в клас при нас?
На децата от по-напредналите групи им се налага да четат изключително много при подготовката на материалите по текущите проекти. Проектите са тематични и е необходимо всички лагерници да натрупат знания по темата и да представят компетентно мнение при презентирането.
Етапите на подготовка, които включват четене са:
- Търсене на информация по темата – за всеки проект е необходимо да се направи проучване от всевъзможни източници.
- Проверка на източниците на информация и потвърждение, че информацията е достоверна – всички източници се проверяват заедно с преподавателя и се удостоверява, че те са благонадеждни.
- Запознаване с непознатите термини – във всеки нов материал за проекта има непознати думи/фрази/изрази. Новите думи се усвояват като се пишат, изяснява се тяхното значение заедно с преподавателя и се въвеждат в речниците.
- Употреба на непознатите термини в дискусия– всички непознати термини се употребяват в ролеви дейности под формата на дискусионен клуб.
Процесът е завършен едва, след като децата завършат презентациите си. И дори по време на презентация имаме отново четене.
Освен четене по време на подготовката на презентациите, в лагера правим и групови практики по четене по време на час по английски език. В тези практики често децата имат забавни текстове или текстове на песни, които повтарят съвместно. Целта е освен полезност, да се затвърди и приятната страна на четенето.
Подобна практика би могла да се прави и вкъщи с родител или роднина (брат, сестра, баба, дядо и друг член на семейството).
Друга полезна практика е „Вечерното четене“. Полезността й е свързана и с фокуса. Ако детето си постави за цел да чете по 1-2 страници от книга вечер и да отделя по 5-10 минути след това да записва в дневник какво е разбрало от книгата, то ще подобри фокуса в четенето, както и четенето с разбиране.
За най-големите възпитаници препоръчваме и практиката „Четене с аудио запис“. Големите деца лесно могат да стартират запис на телефон, таблет или друго устройство, да прочетат отделен абзац от книга, след което сами да проверят себе си за акцент, произношение, гладкост, интонация, сюжетност.
