Основни методи, предимства, недостатъци и препоръки от преподавателите. Могат ли родителите да помогнат за това?
Говорни умения на чужд език – основни методи на формиране и затвърждаване
В началото на всяко езиково обучение е изключително важно да се формират стабилни говорни умения. С всички деца в ранна възраст е важно да се работи за създаване на говорни умения и затвърждаването им.
Важно е да разберем че езиковото начало в моделите на ранната комуникация включва развитие на пет области на устния език:
- Фонология
- Синтаксис
- Семантика
- Морфология
- Употреба
Всички тези части дават пълна представа за това как едно дете придобива все по-финни, причудливи и сложни говорни способности.
Фонология
Това е науката за звуците. Още в ранна бебешка възраст, децата чуват звуците (фонеми) на своя роден език от родителите си. Така те имат пример, на който да подражават и постепенно започват да ги повтарят и произнасят все по-добре.
Първите лабиални звуци “м”,“п”,”б” са лесни за имитация и затова те са сред първите звуци казани от едно бебе. Бебето се усъвършенства и прибавя гласни звукове. Ето защо едни от първите срички за“баба” или “мама” или “папа”. Бебешкото “бърборене” е първия опит за ефективно общуване.
Предимства
Използването на фонеми и запознаването на детето с тях е от огромно предимство за отключване на правилното му езиково развитие. Редица езикови системи извършват това обучение, постепенно и с надграждане.
Препоръки
Към родителите: Тук родителят играе основна роля. Чрез неговата реч, ежедневно, ежеминутно детето чува и прави езикови запаси. Тук важи принципа – колкото повече, толкова повече.
Ето защо ние силно препоръчваме ранното езиково общуване с бебета и деца в предучилищна възраст. Говорене, приказки, стихотворения, римушки, песнички, дори импровизирани разговори (които от страната на бебето или детето могат да бъдат напълно неразбираеми), това са тайните на “проговорянето”. Родителят е първият езиков учител на своето дете и е много важно той да разбира тази своя роля. Никой друг няма да изпълни неговата задача – детето разбира, старае се да имитира и да следва тези, които се грижат за него, с любов.
Към преподавателите
Те се появяват на малко по-късен етап. Това е времето, в което детето е натрупало известен запас – около 14 000 думи, до момента на постъпването му в детска градина. Поставени са основите и преподавателят е този, който настройва финно говорния апарат на малчугана.
Важно е преподавателят да знае, че е най-добре да работи чрез повторение, като избягва корекцията. Да бъдеоткровен с детето и да споделя всичко, да му обяснява непрекъснато, дори когато изглежда, че то не чува или не разбира.
Децата са отворени към своите учители – тъй като те са първите модели за подражание, след родителите. Няма по-добра мотивация за обучение, от доверието и любовта на детето. Ако се работи през тях, всичко става постижимо лесно.
Синтаксис
Това е науката за правилното структуриране на речта. Всеки език има своите правила, на които се подчинява. Децата ги научават неусетно, в първите си говорни опити, сред най-близките хора, а в последствие ги усъвършенстват в детската градина и в училище.
Предимства: Говоримият език няма как да съществува, ако не се подчинява на общоприетите структури и граматика. Повявяват се граматическите правила, които водят до усъвършнстване на езика на детето.
Препоръки
Към родителите
Те са хората, които преподават неусетно първата граматика на децата си, като им говорят правилно и с пълни изречения. Изключително важно е родителят да казва: “Това е една много красива ваза, пълна с червени рози”, вместо само отделни думи като “ваза”, “рози”.
Изказването на мисълта под формата на пълно синтактически правилно изречение, е урок, който постига удивителни резултати. Нашият съвет към родителите е: Говорете на своите деца, говорете им правилно, с дълги обяснителни изречения, правете го непрекъснато, четете им. Бъдете търпеливи и внимателни, говорете им спокойно, разбирайте ги – често те не могат да изкажат своите нужди и затова понякога са разстроени, плачат или се държат неприемливо.
Разберете, чрез разговор, какво ги разстройва, задавайте много въпроси и вашето дете ще проговори, ще ви обясни макар и по заобиколен начин. Езикът е финно свързан и с детската психика – често той носи информация за това какво се случва в детското съзнание.
Към преподавателите
В предучилищна възраст по-важна е ролята на преподавателя, който е носител на езика и който е авторитет за детето. Ето защо всичко, което той преподава е “закон” и обикновено децата нямат проблем с мотивацията да го следват и да изпълняват неговите задачи, обяснения, правила.
Преподавателят като един професионалист, може да произнесе думите правилно, да обърне внимание на всеки звук, на всяко отклонение от обичайното, да повтори колкото пъти е необходимо. Често това търпение изиграва най-важната роля в мотивирането на детето да проговори правилно, да общува.
Семантика
Това е науката за значението на думите и концепциите. Децата научават, че някои думи имат и абстрактно значение – например “сестра” е близък роднина, която е дете на същите родители.
Предимства
Семантиката е една от любимите езикови науки. Тя разгръща цялото великолепие на един език и ако преподавателят успее да запали любовта към езика у детето, то може да развие своите говорни умения до съвършенство.
Препоръки
Към родителите
Винаги искрено се възхищавам от родители, които намират време и желание да обясняват на децата думите и тяхното значение. Това е толкова безценно, че дори не мога да му поставя определението “важно”. То е част от наследството, което един родител може да остави на своето дете. Наследство, което то употребява цял живот, ежедневно.
Затова мога да дам единствено следния съвет: Обяснявайте, обяснявайте, обяснявайте на своите деца.
Към преподавателите
Тук ролята на учителя е повече от благоприятна. Всеки учител по език, може да обясни значението на една дума. По-ценно е обаче, ако той/тя разшири значението на думата, обхване нейните езикови гнезда, даде примери и употреба. Например: work – to work – work out и така нататък.
Всяка една дума може да бъде употребена в изречение и демонстрирана с пълното си значение. Детето не само е научило три думи вместо една, но може да разграничава глагол, съществително име, прилагателно име/наречие, тоест започва да борави със синтактически категории, да спазва граматически правила.
По този начин преподавателят разширява експоненциално речника на детето или постига така наречения “езиков изблик”. Ефектът е в пъти по-голям от това да се даде само една дума с едно-две значения.
Морфология
Морфологията е науката за морфемите или най-малките езикови единици. Например “elephant”, “bug”, “the” са думи, но те са и самостоятелно съществуващи морфеми. Наричаме ги независими морфеми, защото са отделни думи със собствено значение. Някои от морфемите обаче са зависими, те не могат да съществуват отделно.
Например в двойката “kind” – “unkind”; морфемата un определя противоположното значение на думата. Това са така наречените представки, наставки и окончания, които често променят значението или граматическата категория на думата.
Предимства
Морфологията е следващ етап на езиково развитие. Не случайно тя е застъпена в училище, след периода на първоначално ограмотяване. Децата съставят нови думи, научават се да боравят с морфеми, прилагат правила за формиране на нови езикови единици.
Препоръки
Към родителите
Когато един родител говори на своето дете и използва по-сложни думи, образувани с разнообразни морфеми, той обогатява непрекъснато говорната култура на детето. В случай, че му липсва такъв запас, той може да се обърне към най-добрите навигатори в езиковото развитие, авторите на детски книжки. Четенето на истории и приказки, с богата лексика, синтаксис и морфология, могат да внесат липсващите познания чрез интересни истории и по ненасилствен начин.
Към преподавателите
С всяка година тяхната роля става все по-важна. Преподавателят може да започне езикови упражнения за усвояване на морфологичните части на речта. Преразказите – устни, писмени, както и езикови упражнения за съставяне на разнообразни думи от даден корен са част от тях.
Употреба и развитие на говорните умения, учтив език
В редица общества, децата е необходимо да използват съответните форми за учтиво общуване – наречени “прагматичен учтив език”. Всички тези думи: “thank you, please, sorry, pardon” са част от културата на езика, като те играят изключително важна роля в това как ще бъде определено детето – с “добро” или “непослушно” поведение.
Поздравите и кратките думи на учтивост често показват как детето се социализира. Децата могат да бъдат научени да поздравяват възрастните с “How are you”, а към приятели да се обръщат с “What’s up”.
По този начин те “складират” изрази, които прагматически се изискват в специфични социални ситуации. След определена възраст, децата могат да натрупат по-формални изрази, които прагматически се изискват от тях в някои социални условия на общуване: “I do hope that we see each other again soon. It has been a pleasure meeting you.” По-изтънчените начини на общуване, съответно говорят за по-богата езикова култура и по-усъвършенствани езикови говорни умения.
В обобщение, родители и преподаватели играят най-важната роля в езиковото развитие на децата. Те са първите носители на езика, първите преподаващи, определящи първия допир с него.
От тях зависи и най-ценното умение за всяко дете – мотивацията да учи, да продължи да усъвършенства себе си.
Езикът, като определящ реалността на детето фактор, е най-важната част от подготовката за неговия бъдещ живот на зряла и реализираща се личност.
