Добре ли е обучението да започва от ранна възраст и ако да коя е тя? Защо? Основни причини! Кога не се препоръчва?
Всички деца са индивидуалности, които възприемат света около себе си по различен начин. Едно обаче е общото между всички тях – езикът.
Правилното формиране на езиковите умения е изключително важно за правилното психическо, емоционално и личностно развитие на всяко дете.
От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен човек, то преминава през определени периоди на детската възраст. Този процес се характеризира с промени в морфологичните и физиологичните характеристики, поведението, битовата и социалната среда на детето.
Онтогенетичното (индивидуално) развитие на детето може да се подраздели на следните основни периоди, като се основава върху морфологичните и функционалните особености на детския организъм:
-
- Период на вътреутробно развитие: от 3-я до 10-я лунарен месец.
- Период на новороденото (от раждането до края на 28-ия ден).
- Кърмачески период (от края на 1-ия до края на 12-ия месец).
- Период на ранното детство или яслена възраст (от 1 до 3 години).
- Предучилищен период (от 3 до 6 години).
- Училищен период със следните подпериоди:
- а. ранна училищна възраст – от 6 до 11 години,
- б. средна – от 11 до 14 години,
- в. юношеска – от 14 до 18 години.
Според българския логопед, специален педагог, Весела Пенева, основните стадии в ранното развитие на езика са:
- гукане /2 месеца/
- бълбукане, звукоподражание /4-8 месеца/
- първи смислени думи /1г./
- съчетания от две думи /1,6-2г./
- прости изречения /3г./
- сложни изречения и беседа /4г./
При някои деца речта се появява по-рано, при други по-късно, това е въпрос на индивидуалност и забавянето на речта не винаги означава, че има проблем. Всяко дете е различно, затова и онтогенезата на речевото и езиковото развитие на децата до 6 годишна възраст настъпва по различно време и по различен начин.
В предучилищна възраст (5 – 6 г). Темповете на растеж и съзряване спадат постепенно
Но това е период на интензивно интелектуално развитие и усложняване на трудовата дейност. Към петата година децата вече свободно говорят на майчиния си език, ползвайки правилно основните граматични категории. Това е възрастта на огромното любопитство и на въпросите към възрастните.
Ето защо като една от най-благоприятните възрасти се счита тази около 4-5 години, когато детето има физиологичната способност /изграден говорен апарат/ да възпроизвежда реч, да проявява достатъчно устойчивост на запаметяването, както и най-важното – детето вече е усвоило и може да практикува свободно майчиния език, от който може да ползва изградени механизми и цялостна система.
На възраст 5-6 години, детето започва процеса на ограмотяване и допълнителното ограмотяване на още един език допринася за поставянето на основите на така наречения билингвизъм, при който детето говори втория усвоен език като роден.
За усвояването на втория език е много важно децата да придобият умения и навици правилно да съставят и разширяват изречения, като правилно употребяват думите с техните разнообразни значения, поставяйки ги в правилната граматическа форма, разполагайки ги в такава конструкция, която да отговаря на реалната структура на езика.
Необходими са упражнения за употребата на така наречената самостоятелна творческа реч. Работи се комплексно за така наречената типова фраза, тоест изречението е в основата на обучението, не думата.
Типовата фраза се счита за основна езикова единица смисъл. Ето защо е необходимо детето да може да знае и използва типови фрази на майчиния език, като по този начин построява чуждоезиковите структури върху вече познатите от родния език.
Книжовният език започва да се усвоява най-лесно в предучилищна възраст, където има създадени условия за общуване с връстници и възрастни, следване на езикови модели, овладяване на езика като цялост, създаване на емоционално-речеви комфорт за пробване на непознати езикови структури.
Децата са поставени в условията на събеседване с носители на езика, които са специалисти и чиято реч е граматически коректна. Тези специалисти, педагози в предучилищна/училищна възраст използват всички естествени речеви ситуации, както и въображаеми или реални ситуации, за овладяването на езика.
Преплитане /“интерференция“/
При методиката на преподаване на втори чужд език е необходимо да се има предвид и така нареченото преплитане /“интерференция“/ в лингвистичен и психологически аспект. Това е взаимодействие на езиците, което може да възникне само ако те се използват от един и същи човек.
Най-простото явление е отклонение от нормата на даден език, предизвикано от влиянието на втория език. Понякога това се изразява в замяната на звукове от родния език във втория, промяна значението на думите, думите усвояват граматически признаци от заимстващия език. Всичко това е в рамките на нормалното.
В процеса на речевото общуване говорещият създава за себе си уникални комбинации от езикови единици, които слушащият възприема. Когато децата усвояват майчиния език, лексиката постъпва в съзнанието им хаотично, според общуването им с възрастните.
Невероятните способности на човешкия мозък им дават способността да натрупват обобщения на лексикално равнище /Морковът е оранжев/. Думите се обединяват в асоциативно-семантични полета или свързване по смисъл. Възникват вероятностни връзки за съчетаването им. По този начин използваме принципа на въвеждане на чуждо-езиковата лексика в съзнанието на децата от предучилищна възраст, като това става леко и без усилие.
Този принцип е основан не на логиката на учебен текст, няма и нищо общо с логиката на общуване, а на познаване чрез средствата на втория език на цели области от действителността:
- цветовата гама
- пространствени отношения
- времеви отношения, описание на човек и т. н.
Механичната дейност по запомнянето се изменя в познавателна интелектуална дейност и по този начин запомнянето е завинаги.
В процеса на речевата дейност съществува вътрешна и външна реч, като в началото на обучението вътрешната реч винаги се случва на майчиния език. Постепенно майчиния език бива изместен и когато нивото на овладяване на чуждия език е високо, майчиния език е изместен от втория и на ниво вътрешна реч. Тогава считаме, че езикът е станал език-партньор. Този начин на усвояване е един от най-успешните досега.
Съществуват и мнения, че чуждият език може да бъде усвояван чрез редица учебни дисциплини, където се подхожда комплексно към елементите на езика: фонетика ,лексика, граматика, синтаксис и семантика.
В този случай обаче, много от учениците, предимно в по-късна училищна възраст /след четвърти клас/, имат затруднения с разбирането, ако не са преминали през ранно чуждо-езиково обучение. Те имат липси в своя речник, граматически, лексикални и семантични, и обикновено не могат да изградят необходимата езикова структура, която да ги доведе до пълноценно разбиране на конкретния материал.
Билингви
Има теории, според които детето може да бъде поставено в чуждоезикова среда и в по-ранна възраст, като например 2-3 годишна възраст. Истината е, че няма данни това да е противопоказно. Такива деца стават билингви, но е възможно проговарянето и ограмотяването на двата езика да бъде леко забавено, което в никакъв случай не означава, че детето има говорен проблем.
Такова дете има необходимост да преобразува и изработи механизмите и автоматизацията на два езика, изискващи повече време, тъй като са започнали в по-ранен стадий на онтогенетичното му развитие.
През 1994 г. е проведено едно мащабно изследване на Световната Банка относно практиката на билингвизъм в света.
Основните изводи са:
– успехът в училище зависи от степента на овладяване на втория език, който понякога се отличава много от майчиния език;
– овладяването на втория език изисква време;
– индивидите най-леко развиват уменията си за грамотност на познат език;
– индивидите най-леко развиват познавателните си умения и усвояват учебното съдържание, когато им преподават на познат език;
– познавателните езикови навици и учебното съдържание веднъж развити, лесно подлежат на трансфер от един език в друг;
– децата изучават втория език по различни методи, в зависимост от тяхната култура и личностни особености.
Ако целта е да се помогне на ученика в крайна сметка да развие в най-високата степен уменията си по втория език, изгубеното време и усилия за обучение на майчиния език е мъдра инвестиция.
Предучилищната възраст
Предучилищната възраст крие големи резерви, които не са достатъчно използвани. Тя е изключително благоприятна благодарение на спецификата на сензорното развитие на детето.
В тази възраст се формира изключително лесно положителна мотивация, която играе едно от ключовите роли за възприемането на езика. В процеса на усвояване на втория език системите на майчиния език и на чуждия език се наслагват по сложен начин и се извършва така наречения трансфер – това което още е неизвестно в изучавания втори език, се запълва от познатото от майчиния език. Закономерностите, новите езикови явления се възприемат с лекота през вече усвоената система на майчиния език.
Кога не се препоръчва изучаването на втори език?
Няма специфични указания и доказателства, че изучаването на втори език може да има негативен ефект върху детското развитие – реч и езикова култура. Често родителите /възрастните/ могат да посочат различни „причини“ /които аз наричам оправдания/, за това детето да не изучава чужд език: не можем да си го позволим, не му е заложено генетично /майка му/баща му не могат да кажат една дума/, не може да запомни нищо, има дефицит, който не му позволява да учи чужд език; кой език да започне да изучава; ние искаме да учи още два чужди езика, но не мислим, че е възможно и много други подобни.
На практика, много народи и етнически групи са билингвални и с това може да бъде оборено всяко едно от по-горните твърдения /норвежци, украинци, роми и други/.
В заключение бих искала да обобщя, че започването на чуждоезиковото обучение в ранна възраст е силно препоръчително, като развитието на речта може да предхожда ограмотяването. От моята практика, ограмотяването би могло да се провежда редом с ограмотяването на родния език или да го следва.
Децата билингви имат по-широк оформен мироглед, достъп до повече от една култури и познания, които ги правят силно приспособими към нашето съвремие.
Автор: Стела Стоянова
