Четенето, говоренето и писането на който и да е език, са практическите изяви на три от четирите основни компонента на езика. Или тези практически дейности спомагат за развитието не само на базовите знания по даден език, но и за цялостното му усвояване.
За да разберем практическите дейности, първо трябва да се запознаем с основните понятия. Всеки език е съставен от четири основни компонента: фонология, семантика, граматика и прагматика. Развитието на четирите компонента става поетапно и постепенно от най-ранна детска възраст, когато езикът е майчин или, когато детето е поставено в пълноценната среда на конкретния език.
Развиването на езика, в този случай, става съвсем естествено докато детето расте – успоредно с умственото, психическото и емоционалното му развитие. Поради тази причина майчиният език не може да бъде заменен от който и да било друг език на сто процента.
В мултиезичните среди често се случва основният говорим език на детето да е различен от този на майката (пример: майката и бащата са българи, но живеят в Обединеното Кралство и са избрали детето им да говори на английски език, респективно общуват с него на английски език, а български употребяват само в разговорите помежду си. Детето попива англоезична среда, общува в соцума само на английски и има само косвен достъп до родния език на родителите си).
В този случай е изцяло решение на родителя дали иска детето да развива няколко родни езици едновременно (ако родителите общуват с детето на български в описания по-горе случай, тогава и английския и българския ще се развият на почти сходни нива). Ние, от международен лагер ЛъкиКидс винаги сме препоръчвали мултиезичната среда и развиването на два и повече езика от най-ранна детска възраст.
Но да разгледаме компонентите на речта и техните практически измерения един по един:
- Фонология – изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат. Или това е звуковото изображение на даден език. Съответно практическото изображение на този компонент е говоренето (слушането, възприемането) или общо казано – общуването.
Когато ние поставяме детето в конкретна езикова среда, то започва да слуша (възприема, попива) звуковата характеристика на конкретния език, с което се развива фонологичния аспект. Когато детето се чувства достатъчно стабилно в знанията си, то започва също да възпроизвежда звуково езика, копирайки/имитирайки/повтаряйки това, което е чуло.
Това е причината, в международен лагер ЛъкиКидс да държим учителите да са с роден език – английски. По този начин децата копират и възпроизвеждат по фонологичен модел, който е най-близък до естествения.
Често в училище преподаватели са хора, чиито майчин език не е английския. Те са се учили от преподаватели, чиито майчин език също не е английски или липсва приемствеността. В този случайпосещението на 14 дневен курс, на който можеш да общуваш с хора с роден английски език е есенциален за адекватното развитие на фонологичния компонент.
- Семантика – този компонент се занимава със значението на думите и отделните части на речта. Какъв е смисълът на изговорените думи.Практическото изображение на този компонент е слушане/четене с разбиране, с осъзнаване каква информация носи комбинацията от звуци. Как учителите и родителите разбират дали едно дете разбира съдържанието на даден текст (независимо дали е прочетен или изговорен в практика на общуване)?
Най-добре действащият начин е да поканите детето да разкаже съдържанието със свои думи. В идеалния вариант дори, когато разказва със свои думи, детето ще говори отново на езика, на който е прочело текста.
Преразказът тук не се използва, за да се навлезе във всички детайли, нито пък да се набляга на литературния похват, а за да се провери степента, в която детето успява да разбере съдържанието и при нужда, да се допълнят знанията му.
Този компонент ние в ЛъкиКидс развиваме при подготовката на груповите, тематични проекти. В тази практика, децата се запознават с нова информация по дадена тема, която първо възприемат, а в последствие, чрез разговорите с преподавателя, се стига и до усвояване с разбиране. Така се развива не само езика, но и самата практика на „четене с разбиране“, която е важна за усвояването не само на този език, но и на други езици, а също и за усвояването на нов материал във всяка една друга област на живота.
- Граматика – от гръцки език „изкуство на буквите“. Граматиката дава правилата, структурата, условията, рамката на езика. Всяко царство живее по правила и езиковото царство не е изключение.Граматиката има два основни дяла: морфология и синтаксис. Морфологията се занимава със структурата на думите, а синтаксиса – със структурата на изреченията. Тук практическото измерение включва и трите практики – писане, четене и говорене.
На морфологичният аспект на граматиката се набляга при по-малките деца, докато синтаксиса се включва на по-късен етап. Една от техниките усвояване на тези правила е: когато детето се изказва и построява изречението неправилно (или изговаря неправилно спрежение на глагол), учителят не го коригира директно (което е форма на укор), а повтаря казаното от детето по правилен начин, сякаш в утвърждение на неговата теза. По този начин детето чува правилната структура и я запомня, без да чувства дискомфорт.
В този вариант правилото се усвоява постепенно и ненасилствено. Малко по-агресивна практика е наизустяването – чрез постоянното преписване на правилата. Ние в ЛъкиКидс не ползваме последната практика. При нас се поставя правилото (често то е чуто и в часовете в клас, но не е разбрано), след което децата се поставят в ситуации, в които да го разберат и накрая – да го практикуват, за да го запомнят и да го използват рутинно.
- Прагматика – изучава начините, по които контекстът влияе върху значението; тоест „значението в контекста и езиковата употреба“. Докато семантиката набляга на буквалният смисъл, прагматиката дава различен нюанс – показва как в различен контекст, едно и също твърдение може да означава различни неща. ю
В постепенното надграждане – това е компонентът, до който стигаме едва, когато сме усвоили първите три до някаква задоволителна степен. Практиката, която се ползва тук: в разговори, например, се употребяват изрази като “Break a leg“ (което всъщност означава „пожелавам ти късмет“), четат се басни, пословици, разказват се гатанки, използването на метафори и символики, характерни за езика също е присъщо.
Като цяло прагматиката в един чужд език може да се усвоява, когато детето е минало средното ниво. Свободните разговори с преподавателите и аниматорите дават възможност подобни знания да бъдат придобити с лекота.
Всички компоненти на езика се развиват посредством тези три практики: четене, писане и говорене. В международния лагер един ден протича в непрекъснато практикуване, защото основният говорим език е английски.
Резултатите сред децата са видими веднага, защото детето се чувства окрилено и свободно да се изразява на английски език все повече, с всеки изминал ден. И тов асе случва без да се е налагало да наизустява. Всички дейности в лагера са насочени именно в тази посока.
