Как е пълното Ви име?
Пълното ми име е Нийл Андрю Уотърс.
Женен ли сте?
Да, женен съм. Имам 2 деца, момче на 9 години и момиче на 4 години.
От къде сте?
От Англия. Роден съм в Нюкасъл, но на 6-месечна възраст сме се преместили в Бъркънхед, което е близо до Ливърпул- от другата страна на река Мърси.
Какво ви накара да се преместите да живеете в България?
Преди 11 години се запознах със съпругата си, която е от Ботевград. На нея България много й липсваше и затова решихме да се преместим тук.
От колко време живеете тук?
Тук сме от почти 9 години.
Къде живеете в момента?
Живеем в апартамент в Ботевград, но скоро ще се преместим в къща в селце близо до града.
Харесва ли ви живота тук? Ако да, какво харесвате най-много и какво не харесвате?
Да, много ми харесва да живея в България, но не и в апартамент, това не съм аз. Аз обичам на село, в къща с градина и животни, където мога да отглеждам зеленчуци. Няма търпение да се преместим в къщата ни.
Къде работите?
Работя като учител по английски в летен езиков лагер LuckyKids, преподавам индивидуално и на малки групи. Също работя и в училище за изучаване на английски в Ботевград.
Харесвате ли работата си?
Да, когато работиш за себе си е чудесно, нямаш шеф, така да се каже. Единственият проблем, с който се сблъсквам е организирането на часовете, защото имам 2 деца, а двамата със съпругата ми работим, учениците ми също имат семейства и т.н. Понякога се налага да бъда много гъвкав.
Защо избрахте да преподавате английски?
Чрез частни уроци учениците научават много по-бързо и постигат своите цели . Преподаването в държавно училище е много по-различно от това в частното. Частните училища/ уроци се посещават от хора, които наистина искат да научат езика- без излишно разсейване и случаи на „непослушни ученици“.
Какъв е опитът ви в преподаването?
Преподавах малко в Англия. Когато се преместихме тук първо имах друга работа, с майчин език английски. По-късно започнах да преподавам уроци и вече 9 години работя това.
Какво най-много ти харесва в това да бъдеш учител?
Харесва ми да помагам на учениците да се справят с трудностите и да преодолеят предизвикателствата. Всеки има различни такива. Преподаването никога не се повтаря, всеки ученик е различен и неповторим, така че и методите варират в зависимост от тях.
Мислите ли, че преподаването е удовлетворяващо?
Да, мисля че може да бъде много удовлетворяващо. Това най-вече зависи от училището, е което преподаваш. В частните училища е по-ползотворно по причини, които вече споменах по-рано, но все пак всичко зависи от учителя и неговите методи и от самите ученици.
Бихте ли препоръчали тази професия?
Да, бих я препоръчал, но не на всеки. Трябва да бъдеш търпелив и толерантен, за да си успешен учител.
Историята на живота ви, на кратко?
Бях в училище за момчета, както беше популярно по онова време и където беше много стриктно. Дисциплината днес е много по-различна от това, което беше по мое време. Напуснах училище на 15г- бях най-малкия от випуска, тъй като съм роден през август, само ден преди датата, на която се броиш в друг випуск.
Аз обаче, не бях разочарован, напуснах след като си взех GSCE и бях във ваканция до навършване на 16г. Тогава исках да бъда агроном, но моите родители не бяха заможни и не можеха да си позволят да платят колежа.
Затова завърших 2-годишна програма по Градинарство за младежи(това беше най-близко до програмата за агрономи), която комбинираше практика с теория. След което работех като градинар и в малка ферма за кози. По-късно ми предложиха много добра работа в завод за стъкло и аз приех. Няколко пъти бях повишен, докато не станах управител на отдел.
След това се преместих в Шотландия, където работих около 10 години. Когато приключих ангажимента си в Шотландия, реших да се върна на юг в Англия и да започна да уча в университет като възрастен.
Хора над 25-годишна възраст, които нямат висше образование могат да получат такова с финансовата помощ на правителството. Отпускат се средства за учебни такси и транспорт, а за да осигуря станалите финанси, уикендите работех в различни заводи.
Завърших 4-годишен курс по дизайн и изработка на бижута. Наистина много ми хареса времето, прекарано в университета, запознах се с прекрасни хора на всякаква възраст- художници, дизайнери и други. След това имах различни ангажименти, като единият беше да поправям бижута вкъщи.
Конкуренцията в тази област, обаче, е огромна и работата е много бавна, без особено развитие. Затова трябваше да имам и друга работа, ако исках да живея нормално и да си плащам сметките.
Когато срещнах съпругата си, животът ми се промени към по-добро. Преместих се да живея в сравнително хубава страна, с по- приятно време и по- добра храна, със сигурност.
Сега имам 2 прекрасни деца, нова кариера. Никога не бях и помислял, че ще стана учител по английски или че ще живея в чужбина, но ето ме тук – доволен от живота си. Все още обичам да работя в градината и с животни, така че някой ден може би пак ще се върна към това.
Може би някой ден ще имам собствена ферма и да произвеждам храната си. Когато се преместим с къщата на село, всичко ще е още по-прекрасно, но няма да спра да преподавам английски.
