Как преподавателите от ЛК се справят с агресивни деца, деца с леки психически отклонения и проблеми, затворени и по-трудно контактни деца, деца със страх, буйни деца
Проблемни деца или деца с проблем
Първото уточнение, което правя, като професионалист по детско възпитание, е че проблемни деца няма – има деца с проблем, на който не е обърнато навреме необходимото внимание. За съжаление в нашето съвремие, децата са изложени ежедневно на достъп до всякакви внушения чрез нашата култура и начин на живот.
Какво имам предвид?
- Не е проблемно дете, което всеки ден поема своята доза картуун телевизия или агресивни игри с убийства и стрелби.
- Не е проблемно дете, което всеки ден се затваря, защото е тормозено от съученици, връстници или дори възрастни.
- Не е проблемно дете, което има своите страхове, в следствие на първия си досег с дейност, хора или място, където не е получило подкрепа и правилно навигиране.
- Не е проблемно дете, което е свръхактивно или буйства, защото най-вероятно е било свидетел на такъв вид поведение някога или има утежнена фамилна история.
Много е важно да изясним, че ние, като професионалисти в ЛъкиКидс, не сме лечители, ние помагаме на младите личности да разберат грешките в поведението си, техните последици, като предлагаме алтернативно решение, което намираме заедно със самото дете.
В ЛъкиКидс ние следваме безотказно Правилника на лагера, в който са описани правата и задълженията на лагерниците, както и последствията в случай на нарушение.
Обикновено, децата са достатъчно отоворни и следват този правилник.
В подкрепа на затвърждаване на доброто поведение, ние работим с децата, чрез научаването, изясняването и упражняването на различни човешки добродетели. Тази работа за нас е превантивна – когато една личност има разбиране кое е правилно и кое погрешно, за нея вземането на решения е лесно и точно.
В нашето ежедневие съществуват ситуации, в които децата, които все още изграждат емоционален и поведенчески контрол, не могат да сдържат първосигналната си реакция – влизат в конфликт или извършват агресивно действие. Точно в този момент влиза в роля педагогът или аниматорът с възпиращо, коригиращо, даващо избор за по-добро разрешение действие.
Агресивни деца и поведенчески решения
В моята практика избягвам да използвам думата “справям се с едно дете”. С него не се справяме, ние му помагаме. За професионалиста е важна гледната точка. Всички деца са добри, има такива които не вземат правилните решения, поради определени причини. Важно е да се открият тези причини.
Агресията има своите подземни, невидими корени:
- насъбран гняв поради отдавна преживян случай
- инцидент с неразрешен край
- погрешни взаимоотношения
- неразрешен конфликт между връстници
- насилствено налагане на дисциплинарни наказания в семейството/училище/институция
- неправилно създало се и ненавигирано съревнование и други
Агресията може да бъде свързана и с темперамента на детето, при някои изкачването по стълбицата на гнева става за броени секунди, на други им трябва повече време. Важното е да дадем инструментите на детето, с които то да успее да овладее реакцията си. Когато то се научи да борави с тях – тогава ние всички сме спечелили.
Не случайно емоционалния контрол се счита за едно от най-висшите умения у хората – за неговото изграждане е необходимо много време и търпение.
Видове агресия
Физически тормоз
Той е най-често срещан и най-явен, затова не е трудно да се види и да се разреши.
Този вид агресия включва:
- бутане
- блъскане
- щипане
- препъване
- пляскане
- удряне
- хвърляне на предмети по детето
- побой
- ритане
- системно нарушаване на личното пространство и т.н.
Устен тормоз
Този вид агресия включва:
- наричане с обидни имена
- подигравки с детето
- подигравки с роднините или приятелите на детето
- обидни сравнения
- унижаване и т.н.
Емоционален тормоз
Този вид тормоз е по-трудно забележим и обикновено не е лесен за идентифициране, особено от непрофесионалист. Детето може да бъде подлагано дълго време на такъв тормоз и да не осъзнава какво точно не е наред, съответно да не успява да се оплаче и да потърси помощ.
Емоционалният тормоз е вид принизяване на дадена личност, системното й изключване от групата, отделянето й от всички останали, отнемането на приятели. Обикновено е дело на дете, с чувство за превъзходство или дете лидер. Емоционалният тормоз може да бъде упражняван и от група деца.
Превенция
Превенцията е от изключително важно значение. Предпазването на децата да навлязат в територия, която води до агресия.
Как правим това?
Разбира се това не е магия, а професионален опит. Достатъчно е един учител да погледне за минута играещи деца, за да може да определи къде би могъл да се зароди конфликт. Обикновено сигналите са незабележими на пръв поглед:
- отнемане на чужд предмет
- драскане в тетрадката на другия
- вземане на играчка
- побутване
- пощипване или обида, макар и инцидентно навлизане в личното пространство и т.н.
Точно в този момент, е важно преподавателят/аниматорът, който е с детето да обърне внимание на погрешното поведение, без да критикува личността на детето. Ако учителят е казал на детето: “Знаеш, че правилото е да стоим на разстояние един от друг и ако продължаваш да го буташ, ще бъдеш изключен от играта!”, той е предотвратил по-нататъшното развитие на конфликта.
Възможно най-добрият вариант е учителят да даде на своя ученик ключови практики за овладяване на гнева като:
- дишане
- броене до 10
- разходка извън зоната на конфликта
- пиене на вода и други
В нашия лагер според наблюденията на учители и аниматори, се наказват само лагерници, които повтарят своите неправилни действия, след първа забележка и не подобряват своето поведение.
Какво правим при повторяеми агресивни действия?
Ние като професионалисти в ЛъкиКидс, взимаме изключително строги мерки при изявено агресивно поведение, което продължава и не се подобрява след първата направена забележка.
Следва изолиране на нарушителя, разговор с ръководителя на лагера и при много тежко нарушение или рецидив – изключване от лагера. В този процес преподаватели, ръководство и родители работят заедно.
Психически отклонения и действия
Според здравословната карта на всяко едно дете, сведенията които описват неговото здраве, трябва да включват особености на поведението, в случай, че има при него се наблюдават психически особености. Макар и рядко, в лагера са идвали деца, чиито родители не осъзнават напълно различието им, тъй като то е в по-лека форма.
Например: много деца имат неврози, които са поведенчески и са леки, нямат необходимост от лечение, понякога в хода на растежа изчезват. Това са различни страхове, привързвания към определен предмет или рутинно действие, което носи сигурност на детето.
Необходимо е да отбележим, че далече от дома, вероятността детето да ги прояви е много по-голяма, тъй като това обикновено са защитни механизми и за него е важно да се чувства сигурно. Да се разчита на това, че професионалистите няма да ги забележат и детето “ще си бъде добре”, е погрешна представа.
Важно е да се разкаже за тях, за да бъдем ние добре подготвени, а детето да получи разбиране и навременна подкрепа.
Какво правим?
В нашия лагер сме приемали деца със страх от тъмното, страх от височини, нощно напикаване, нощно ходене, хиперактивност и други, които не са нещо фатално, а по-скоро лична тема, която ние деликатно обсъждаме с детето, за да го накараме да се почувства спокойно, че може да потърси помощ и подкрепа.
- Деца със страхове получават повече индивидуално внимание в трудните за тях части от денонощието. С тях има възрастен, те имат удължена рутина за лягане (четене, разговор).
- Деца със страхове от височини имат избор дали да се включат в съответната дейност, която изисква стоене на високо.
- Деца с хиперактивност получават повече пространство за своята изява, дават им се разнообразни задачи и отговорности, тъй като обикновено те са едни от първите, които са готови в групата.
Ние се грижим това поведение да не стане повод за подигравателно отношение, емоционален и устен тормоз над детето.
За нас здравето и животът на лагерниците е най-важният приоритет.
Затворени деца, които трудно осъществяват контакти
Тук бих искала да спомена интровертните деца, които по принцип виреят с трудност в днешния екстровертен свят. Говорим за онези тихи, вечно сякаш замечтани и разсеяни деца, които “не присъстват тук и сега”. Това е само измамна представа.
Напротив – те са будни, интересуват се от всички и всичко, носят в себе си голяма любознателност и мечтаят да имат приятели. Те имат богат вътрешен свят и не обичат големите множества хора или деца, шумните места и дейности, силовите спортове и всички дейности, в които трябва да са в центъра на нечие внимание. Така са устроени.
Подкрепа
В тези случаи, нашите професионалисти започват работа със затвореното дете, за да му помогнат да придобие нова увереност. Понякога му дават задача да се включи с групичка екстровертни деца или лидер, за да може да осъзнае собствената си сила и умения. Интровертите често са мозъкът на дадена задача или проект – те дават интересни идеи и имат уникална гледна точка.
Учителят е този, който по незабележим начин помага на това дете да изгради уважението към себе си. След като това бъде постигнато – останалите деца внезапно “проглеждат” и виждат интроверта с нови очи. Забелязват го и много от тях искат да му бъдат приятели. Нашата цел е да поставим тези деца наред с другите и да им дадем възможност за равнопоставена изява.
Деца с различни страхове
В здравната анкета, която е част от документите на всеки лагерник, попълнена от родителя, е необходимо да се посочат налични страхове, например от височини, тесни пространства, насекоми и други.
В някои от нашите дейности на открито, ние включваме планински преходи, достъп до коне или други животни, насекоми (които са навсякъде в природата), преминаване на водни басейни и т.н.
Със страховете на децата се отнасяме много внимателно, като целият персонал на лагера е запознат с тях, с цел да реагира адекватно.
Най-чести са страховете от тъмно и оставането нощно време сам/а – в такива случаи, аниматорът или учителят на детето присъства на неговата рутина за лягане, чете му приказка или разговарят, за да може да внесе необходимото спокойствие и чувство за закрила, така необходими на малчугана.
В ЛъкиКидс ние работим ежедневно с децата, за да подобрим тяхната представа за света, като едно добро и сигурно място. Ние се стремим да организираме най-безопасната за тях среда, в която да почувстват минимално липсата на дома и в която да могат да бъдат закриляни, сигурни и щастливи през целия си престой.
